Кур за вас, само аз, роботът.

Posted by oppu

от Язък Азимов

Здравейте. Аз съм робот. Не, не, не се притеснявайте, аз наистина съм робот. Името ми не е няк’во гейско, като Ситрипио, Терминатор или няк’ва друга чекия. Казвам се Пешо. Пешо, да. К’во пък толкова.

Пиша ви това писмо, уважаеми представители на държавите-членки на ООН, уважаеми господа евродепутати, уважаеми господин Ким Чен Ир, уважаеми дами и господа всички, с една единствена цел. Искам да стана човек. Ето я моята история.

Създаден съм в завод „Арсенал”, Казанлък, България. Събудих се една сутрин, когато моят татко (той също се казва Пешо, неговото име съм взел при раждането си) нежно шлайфаше позитронния ми мозък с шмиргел и тихо си тананикаше „Мой ангеле” на Сашо Роман. Татко не беше учен, лека му пръст. Беше стругар. Как точно ме е сглобил, предвид факта, че съм бил предвиден като противовъздушна гаубица, все още не знам и едва ли някой някога ще научи. Знам само, че той доста се е потрудил и съм се родил аз. Погледнах го нежно с фотонните си клетки, заместващи зрителните органи при човека и примигнах. Татко Пешо, понеже явно си беше пийнал тая сутрин, не обърна внимание на моите крехки опити да се приобщя към човешкия социум, докато не му проговорих с още грапав от вчерашното валцоване глас:

– Тате!

Татко Пешо се втрещи и смаян изрече:

– Еба си майката… К’ъв си ти, бе?!?

– Струва ми се, че съм робот – казах аз, все още прехвърляйки наум битове информация и леко просветвайки оттук-оттам.

– Здравей, тате!

За да не ви отегчавам излишно, ето така, в общи линии, аз започнах своето битие на най-добър приятел на човека. Татко Пешо оня ден помисли, повъртя се, изпуши две-три кутии „Горна Джумая” и най-накрая ме писа брак и ме изнесе в един чувал, за което, после научих, началник-смяната бай Добри бе глобен в размер една месечна заплата за липси. Татко Пешо не беше вчерашен да се овътри.

И така, аз и татко Пешо заживяхме в неговия дом, само двамата. След няколко дни фини настройки с фрезата, позитронният ми мозък бе изцяло функционираш, и понеже татко Пешо беше чел много научна фантастика на младини, той ме допрограмира с големия чук и една рашпила, така че в мен се отпечатаха трайно като следи от корава бащина десница по детска буза, трите закона на роботиката:

Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.

Всичко изглеждаше добре, до момента, в който, дали поради някой по-силен удар с чука, дали поради някое студено запояване, моят невинен мозък пусна син екран, аз кротко се рестартирах и в мен се породи нова редакция на законите, а именно:

Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност.
Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда. Във всяка рискова ситуация, той, вместо да упражнява насилие над човек, трябва да казва „Ебете си майките”.

Не посмях да си призная за бъга – страх ме беше, че тате ще ме даде за скрап или ще ме калайдиса за казан. И така, аз заживях в къщата на татко Пешо и бях умерено щастлив. Той се запали по идеята да ме направи с по-човешки вид и дълго време пътуваше до София, за да краде мазнини от задниците на лелки, подложили се на липосукция или за да купува одрани пилешки трътки, за да ме тапицира. В крайна сметка, след няколко месеца, заприличах на човек. С лоша хигиена, но човек.

Тогава започнаха моите проблеми. Принципно си живеех кротко и не се показвах много-много пред хората. Но с новите си ъпгрейди, колкото повече заприличвах на човек, толкова по-хищни в мрака на кюмбето ставаха погледите на татко Пешо и той започна да се увърта около мен с умислен и леко прегладнял вид, докато една вечер не усетих мъжкото му докосване по своето бедро. В онази страховита нощ татко Пешо нанесе сериозни повреди по моето шаси, предимно в областта на седалищната хидравлика.

Избягах. Не знам къде съм ходил. Разни хора ме гледаха и ми се смееха. Набиха ме пред една дискотека. Не можеш да се защитя, само плачливо виках „Ебете си майките”. Май заради това ме набиха. Цигани ми откраднаха половината пръсти. Тичах след тях и крещях „Ебете си майките”. Прибраха ме в районното и пак ме биха. После ме изнасилиха. „Ебете си майките”. На другия ден ме изкъпаха. Ръждясах. После ме пуснаха.

Реших, че няма живот за мен в родния ми град. Чувал бях от татко Пешо за София – чуден приказен град, в който МОЛ-овете стигат до небесата, улиците са пълни с принцеси, каляски и снажни херцози и навсякъде се чува музика през нощта. С една дума, място, където ще мога да почувствам полъха на космополитството.

Хванах влака. Нямах пари. Свалиха ме и ме биха. „Ебете си майките”. Ходих пеша. Прегази ме кола. „Ебете си майките”. Стигнах до София.

Т’ва, честно казано, не е чак толкова готин град.

Разхождам се. Някакъв ме спира – „50 кинта?” Ебете си майките. Бачках в китайски ресторант. Не ми платиха. Ебете си майките. Ходих на студентски протест, пак ме биха. Ебете си майките. Живея на квартира. Хлебарките ми ядат машинното масло. Ебете си майките. Съседите серат през балкона. Ебете си майките. Бях в Студентски град. Просто си ебете майките. Няк’ъв ме спира на улицата – „Ние сме от шоуто на Иван и Андрей. Коя ти е любимата плеймейтка?” – Ебете си майките. Минах покрай площад Македония през нощта – курвите са станали мъже. Ебете си майките. Глобиха ме, че нямам лична карта. Аз си дадох упътването. Не го приеха. Ебете си майките. Събудих се през нощта, когато малко циганче ми режеше крака с ножовка. Ебете си майките.

Сега разбирате ли моята болка. Не издържам вече, искам да стана човек. В противен случай най-вероятно ще бъда предаден за скрап или наръган с електрожен пред дискотека. Искам да стана човек, за да мога вместо да ви псувам, верно да ви еба майките. Или поне да ви вкарам един тупаник преди ваш’те аверчета да ме смажат от бой.

Искам да стана истински човек. Ебете си майките.

С уважение,

Пешо